Ние българите сякаш постоянно търсим себе си. Срещал съм много различни хипотези за нашия произход, но доста от тях са откровено псевдонаучни. В тази статия аз искам да разгледам твърдите данни, които ни предоставя генетиката. В последните 10 години цената на ДНК секвенцията (разчитане на ДНК) много е паднала и благодарение на това има изобилие от генетични изследвания, върху всякакви популации, включително и върху България. За първи път имаме толкова обективни данни относно нашия произход.

Разбира се, генетиката не е достатъчно изчерпателна, за да ни дефинира като народ. Битът и културата не винаги съответстват на генетичния произход. Но все пак културата, подобно на гените, се предава от родители на деца, а и хората през повечето история са формирали групи предимно със свои роднини. Така че тези данни със сигурност са интересни, дори и да не са достатъчни да ни идентифицират като народ.

По-нататък ще ви представя разбивката по Y-хаплогрупи на изследваните българи. Реших да навлезна по-дълбоко в това какво точно представляват тези изследвания, защото генетиката ми е много интересна тема, но и защото е важно човек да разбира как са получени данните, които гледа. Ако не искате да се затормозявате с подобни детайли, можете да пропуснете следващата част, няма да се сърдя.

И между другото, източник за всичко е eupedia.com, където можете да намерите събирателни данни от много различни генетични проучвания из цяла Европа.

Редакция 17.06.2021: Познайте какво. Малко повече от година след като написах тази статия реших да си направя ДНК тест. Миналата вечер получих резултатите и прекарах цяла нощ да ги анализирам. Резултатите ми наистина са неочаквани. По-надолу ще ви разкрая какъв е моят личен генетичен произход (Y-хаплогрупа).

Как и защо се изследват Y-хаплогрупи

Както всички знаят, ДНК-то на всеки човек е съставено от 23 двойки хромозоми (общо 46). Гаметите (сперматозоиди и яйцеклетки) имат само 23 единични хромозоми. При оплождането те формират ДНК-то на новия индивид. Всяка двойка хромозоми са хомолози, което означава, че съдържат информация за едни и същи биологични характеристики, но едната идва от бащата, а другата от майката.

ДНК-то бива размешвано

При всяка гамета (полова клетка), гените биват размешвани. Гаметите се създават при процес на клетъчно делене наречен “мейоза” (при спермато- и овогенеза). При този процес, от клетка с 46 (23 двойки) хромозоми трябва да се образуват клетки с по 23 единични хромозоми. Това означава, че всяка хомологична двойка трябва да се разпредели някак между две различни гамети.

Вместо едната хромозома да отиде при една гамета, а другата при другата, те се размешват чрез процес наречен кросингоувър, който работи на произволен принцип. Този процес, освен че е отговорен за повечето генетична вариация, е отговорен и за повечето родилни дефекти.

Накрая всяка гамета носи половината ДНК на индивида, но не се знае коя половина. Вместо в единия да влезе ДНК-то от майката, а в другия да влезе ДНК-то от бащата, влиза някаква смеска. Това значи, че всеки сперматозоид носи различна пропорция от гените на майката и бащата на този мъж.

Затова например двама братя могат да се различават доста, въпреки че имат едни и същи родители. Те получават различни пропорции от гените на бабите си и дядовците си.

Това затруднява изследването на генетичния произход

Това рекомбиниране прави много трудно установяването на общ произход, защото не се знае за всеки индивид колко гени идват от баба му и колко от дядо му. С всяко поколение назад тази несигурност расте експоненциално.

Затова ни трябва генетичен материал, който не се размешва по този начин. За щастие такъв има. Това е Y хромозомата, която определя пола (XX - жена, XY – мъж). Определени участъци от Y хромозомата са хомологични на X хромозомата и затова се размешват с нея. Но участъците, които не са хомологични не се рекомбинират, те се предават в своята цялост и то само от баща на син. Единствената промяна, която търпят са грешки (мутации) при презаписването (транскрипцията) на генетичния код, средно около 2 на поколение.

Мутациите в Y хромозомата ни позволяват да разберем дали два мъжки индивида имат общ прародител. Ако една и съща мутация се появява в два мъжки индивида, значи някъде в семейното им дърво, може би хиляди години назад, имат общ мъжки прародител. Това значи, че тази мутация се е случила в сперматозоида, който е създал този мъжки прародител. После неговите сперматозоиди също са съдържали тази мутация и така се е предавала през поколенията.

Какво представляват тези мутации?

Такъв тип мутация се нарича еднонуклеотиден полиморфизъм (ЕНП или SNP). Представете си дългата ДНК верига с милиони нуклеотиди (A, T, C и G). Да кажем, че на определена позиция повечето хора имат A, но малък брой хора имат C. Последните са наследили ЕНП, резултат от конкретна мутация при конкретен сперматозоид някъде назад във времето. Това значи, че всички мъже, които имат C на тази позиция имат общ прародител.

Те имат общ прародител и с останалите хора, които имат А, но просто той е по-назад във времето. В крайна сметка всички мъже на света имат един и същ общ прародител. Тези мутации просто показват колко назад е бил прародителят на конкретна група от хора. Иначе всички сме братя, просто някои сме по-братя.

Y-хромозомен Адам

Има части от Y хромозомата, които са общи за абсолютно всички мъже на Земята. Те идват от така нареченият Y-хромозомен Адам. Той се смята, че е живял преди 250 хиляди години в Африка и всеки един мъж на Земята днес носи вариация на неговата Y хромозома. Разбира се това не значи, че тогава е имало само един жив мъж на Земята. Просто днес няма останали Y хромозоми от неговите връстници.

Така набелязваме Y-хаплогрупи

Мъже от една и съща хаплогрупа имат общ пра-(...)-дядо. Хаплогрупите (които са на практика безбройни) заедно формират дърво, тоест всяка група си има много подгрупи, които имат още подгрупи и така нататък, тъй като всеки човек си има уникални мутации, а всяка мутация отбелязва едно предаване на Y хромозомата от баща на син.

Ами дамите?

Тъй като Y хромозомата се предава само от баща на син, е невъзможно чрез нея да проследим женската линия. Освен това X хромозомата се рекомбинира, затова и тя не ни позволява. Но все пак можем да проследим женската линия чрез митохондриалното ДНК.

Митохондриите са малки клетки, които живеят в нашите собствени (в симбиоза с тях). Те си имат собствено ДНК и понеже всеки човек получава първата си клетка от майка си, митохондриите са предават само от майка на дете. Изследвайки мутациите в митохондриалното ДНК можем по аналогичен начин да проследим произхода по женска линия.

И да, има и митохондриална Ева. Но тя не е познавала никога митохондриалния Адам, живяла е 100 хиляди години след него, отново в Африка. Тя не е Ева в този смисъл, а само в смисъла, че днес всеки жив човек на планетата носи нейните митохондрии, тоест тя е пра-пра-(...)-бабата на всички хора (живи днес).

Защо Y-хаплогрупите са по-интересни за текущата ни цел

Добре, значи можем да изследваме както мъжка, така и женска линия. Защо обаче тук ще разглеждам единствено мъжката? Защото ни дава повече информация. Причината за това е, че Европа в последните няколко хилядолетия си е била доста патриархална.

Мъжката линия е определяла до голяма степен не само културата и етноса, но и имотите, които през повечето история са били земеделски земи. Мъжете са стояли на едно място да обработват семейните ниви, докато жените са били разпръсквани по чужди домакинства.

Поради това Y-хаплогрупите много повече съответстват на днешни културни и етнически граници, докато mtDNA хаплогрупите са много размити. И това има логика. Рядко един мъж ще приеме религията и обичаите на своята съпруга, най-често е обратното. Затова Y-хаплогрупите ни позволяват да свържем генетични данни с антропологични, исторически или лингвистични данни.

Да преминем към данните

Имайте предвид, че тези данни са събрани едва в последните 10-20 години. Генетиката е изключително модерна наука. ДНК-то е открито едва през 1953-та от Уотсън и Крик. Човешкият геном беше успешно разчетен едва през 2003-та. И едва през последните 10 години цената на ДНК секвенцията стана достатъчно достъпна, че да позволи събирането на такова количество генетични данни.

С което искам да кажа, че за първи път имаме обективни данни относно нашия произход, които да са базирани на твърда наука, а не на нечии спекулации отпреди 50 години.

Как изглеждат хаплогрупите?

Хаплогрупите се означават с букви и цифри, като всяка допълнителна буква или цифра означава ново разклонение. Например хаплогрупата R се разделя на R1, R2 и така нататък. R1 се разделя на R1a и R1b. Така може да се разклонява до безкрай.

Генетичният произход на Европа

Ако погледнете генетичната карта на Европа, ще установите че мнозинството от западноевропейските мъже (Великобритания, Франция, Германия, Испания, Италия) принадлежат към хаплогрупата R1b, която съответства на келто-германски произход. Повечето източноеврпоейски мъже пък спадат към хаплогрупа R1a, която съответства на славянски произход.

Въпросната хаплогрупа R често се свързва с индоевропейския произход. Разбира се, индевропейският произход е лингвистична конструкция, а тук се опитваме да търсим паралели с определена генетична група и донякъде намираме такива.

Интересно е да споменем, че хората от различните европейски държави са всъщност доста хомогенни. Мнозинството от Западна Европа принадлежи към една и съща хаплогрупа, мнозинството от Източна Европа също. А ето ни нас на балканите изглеждаме някак… смесени.

Генетичният произход на българите

Коя е българската хаплогрупа? Такава няма. Колкото е абсурдно Французи и Испанци да се разграничават едни от други генетично, толкова е абсурдно ние българите да се възприемаме като отделна генетична група. Но ние дори не сме хомогенна група. При нас няма голяма група, която да съставя повече от 50% от мъжкото население. Ето вижте...

В България се преплитат няколко мъжки линии (имайте предвид, че процентите са приблизителни):

• I2a (22%) – най-разпространената хаплогрупа сред българските мъже, която е най-представена на балканите. Много е интересна, затова ще говоря за нея повече по-надолу. Тя е най-разпространена на Западните Балкани и съответно повече в Западна България.
• E1b1b1a (20%) - северноафрикански произход, смята се, че произхожда около Нил. Направо можем да я наречем египетска (обяснява пирамидите и фараоните по нашите земи).
• R1a (18%) - славянски произход, вероятно резултат на ранно-славяснки заселници, някои го свързват и с траки (които все пак са индоевропейци). Съдържа маркери основно на западни славяни.
• R1b (11%) - келто-германски произход, който ни свързва със западно-европейците.
• J2 (11%) - средиземноморски произход, най-представен е в Бургас. Свързва ни с гърци, финикийци. Някои днешни италианци също.

Има и някои други в по-малки количества:

• G2a (5%) – свързва се с древни народи, които днес обитавата планинските местности на Европа, като северна Испания, Сардиния, Австрия, части от Румъния и Гърция.
• I1 (4%) - свързва се с днешните скандинавци.
• J1 (3.5%) - свързва се с евреи или араби.
• Има и още по-малки.

Сега погледнете съставът на подобни групи за нашите съседки:

Най-сходен състав на хаплогрупите имат Македония и Северна Гърция (каква изненада). Едва ли е учудващо, че нашите съседи имат доста сходен състав. А сега погледнете за няколко други държави:

Гледайки съставът на тези по-отдалечени държави, сигурно не се учудвате, че с Германия или Франция нямаме много общи хаплогрупи. Но какво се случва с братята руси? Оказва се, че са ни по-малко братя и повече далечни братовчеди. Истинските ни братя по-скоро са тези, с които обитаваме балканския полуостров в продължение на хилядолетия.

Всъщност сходството ни с руснаците е горе долу колкото с германците. При едните преобладава R1a, при другите R1b, двете индоевропейски групи. Нито една от двете не преобладава при нас. Дори изглежда, че сме по-близки с италианците.

Коя е тази странна група I2a?

Малко за странната група I2a. Тя е една от най-старите в Европа. Тя е разклонение на хаплогрупа I, която е първата, която заселва в Европа след отдръпването на ледовете. Тя се разделя на I1, които са днешните скандинавци и на I2, които са били номади бродещи из Централна Европа. В България най-представената група е I2a, около 22%. Днес наследниците на тези древни мезолитни “първи” европейци живеят най-вече в динарските алпи (над 60%), на остров Сардиния, в Сърбия и из Източна Европа. Те са тук от десетки хиляди години (както и скандинавците).

Редакция 17.06.2021: Е, обещах, че ще разкрия и моята хаплогрупа. Сега като имате целият контекст, ще разберете по-добре това, което ще ви обясня. Е... моята хаплогрупа е J2a1. Това означава, че моят произход по мъжка линия е средиземноморски и ме свързва с древни народи като гърци (византийци) и римляни. Даже има вероятност да произхождам от евреи ашкенази според един от маркерите.

Въпреки това, в автозомното ми ДНК (тоест цялото, не само Y хромозомата) гръцкото ми ДНК е само 24%, докато балканското (подобно на I2a) ми е 69%. Също имам западно-славянско ДНК около 7%. Тоест генетично аз съм си предимно българин или по-точно балканец (южен славянин, въпреки че това понятие е много грешно), но по мъжка линия произхождам от древни гърци.

И познайте какво, не съм потомък нито на конски племена, нито на племена обитавали землянки. Аз съм потомък на древните народи, които са дали началото на европейската цивилизация. Както на повечето други българи, моите предци са били тук още много преди новата ера.

Ако и на вас ви е интересно, направете си ДНК тест и ми пишете по имейла да ви помогна да си разгадаете произхода.

Кога са дошли различните хаплогрупи по тези ширини?

• Мезолит (18 - 6 хил. г.пр.н.е.) - Периодът от последният глациален максимум (ледников период) до неолитната революция (откриването на земеделието). Характеризира се с номадски ловно-събирачески общности. По време на ледниковия период, Европа е била обезлюдена. След отдръпването на ледовете, първите заселници са I1 и I2a (26% от българите).
• Неолит (6 хил до около 2.5 хил. г.пр.н.е.) - Европейско земеделие, най-вече в Югоизточна Европа. Тогава са дошли групите G2a и E1b1b1a. Неолитът трае от откриването на земеделието до откриването на металургията.
• Бронзова епоха (3.5 хил до към 500 г.пр.н.е) - Откриване на металургия. Това е епохата позната ни от Омир, както и периодът, от който са древните тракийски кралства. R1a, R1b, J2 са най-скорошните “имигранти” на европейския континент.

Но е важно да се спомене, че това е кога са дошли в Европа, а не кога са се заселили по нашите ширини. Славяните са дошли в Европа от Централна Азия по време на бронзовата епоха, но вероятно са се заселили на балканите много след това.

Как да се идентифицираме тогава

Разглеждайки състатва по хаплогрупи, виждаме нещо много интересно:

• 26% от българите са наследници на първите европейски заселници (I1 и I2a) още от времето на Мезолита, преди 8 - 20 хиляди години.
• Други 25% от българите са наследници на хора дошли тук по време на Неолита, преди повече от 4.5 - 8 хиляди години.
• Други 11% носят гени на средиземноморски народи дошли тук по време на Бронзовата епоха.
• Други 11% носят гени на народи дошли тук около новата ера.

Едва някаква част от 17-те процента славяни са дошли тук през 5-6 век. Повече от ¾ от нашите предци са били тук преди новата ера, а приблизително ¼ обитават Европа от повече от 8 хиляди години.

Можем да говорим за постоянно население чак по време на неолита

Разбира се, това не значи, че тези хора са живели в България, защото особено по време на Мезолита, те са били номади. Можем да говорим за постоянни селища чак след неолитната революция. А все пак в България се намира може би най-старият град в Европа. Това е Пловдив, където има доказателства за неолитно селище отпреди 8 хиляди години.

Това ние ли сме?

Трудно ли е да си представим, че сме същите тези хора, които са основали тези неолитни селища? Данните показват, че немалка част от нас носим техните гени, така че поне за тази част, това са техните прадеди. През хилядолетията други хора са се присъединявали към тях и те пък са прадедите на друга част от нас.

Разбира се, тези хора не винаги са наричали себе си българи и вероятно са нямали нашия народен бит и култура. Дори не са говорели нашия език, те са си сменяли езиците през вековете, сменяли са своята култура, преминавали са от териториите на една империя в друга. Но те са построили тези градове и са живяли тук хиляди години. В крайна сметка това не сме ли ние? Не е ли това България, една смесица от много различни хора, опитващи се да живеят заедно?

Ами традиционната историческа теза?

Обичайната идея е, че сме съставени от славяни и прабългари, които са пристигнали след новата ера и са се обединили срещу византийската империя, създавайки държава. Но както виждаме славяни, въпреки огромното им културно влияние, са едва 17%. Не трябва да пренабрегваме хората, които просто са си живели тук преди идването на славяните и прабългарите. Още повече понеже те са мнозинството, както виждаме.

Има различни културни влияния

Славянското влияние е повече от очевидно, все пак говорим славянски език, народната култура ни е славянска. Но прабългарското влияние е по-сложно, защото не се знае много за тях. Ако те са тюрки, идващи от Централна Азия, то не съвпадат с нито една от представените хаплогрупи. Там произходът не е особено ясен.

Но дори да го установим с абсолютна сигурност, все пак повечето хаплогрупи са живели тук от хилядолетия, така че тези конски племена, ако днес имат наследници, те със сигурност са малцинство. Не е ясно дали днешните българи имат много общо с тях, повече от името на държавата.

Повечето сме си били тук и преди това

Не е трудно за вярване, че повечето от нас сме си живели тук много преди идването на славяните и прабългарите. Средновековните държави са включвали много различни народи, на които им е било все тая на кого ще плащат данък, стига да ги остави на мира. Появяването на държавата България и следващите завоевания едва ли са били придружени от тотална смяна на местното население. По-скоро местните обитатели, чиито наследници сме ние, просто са спряли да плащат на василевса и са почнали да плащат на българския цар.

Може би не сме завоеватели

Вероятно повечето от нас не сме наследници на конските племена. Не сме наследници на завоеватели, а по-скоро на множеството миролюбиви народи, някои от които са живели тук от хилядолетия, а други са дошли по-късно в търсене на по-добър живот.

Римското (византийското) влияние

Европа намира своите културни, духовни и философски корени в гръко-римската цивилизация от античността. Изглежда, че ние не сме дошли тук по време на нейното разпадане. Били сме тук още когато тази цивлизация се е зараждала и сме попадали в нейната територии в един или друг момент.

Дори би могло да се каже, че нашето население по-дълго е живяло в рамките на римската империя, отколкото в рамките на българската държава. Все пак нашата средновековна култура си е до голяма степен византийска, така че това влияние също не може да се отрече. Според мен имаме право да се идентифицираме и с римската цивилизация, така както много други европейски народи се идентифицират. Дори може би имаме по-голямо право от някои от тях.

Последно какво ни прави българи?

Е, явно няма да намерим българския ген. Явно културата ни е микс от много различни влияния. Какво ни прави българи тогава? Как можем да се идентифицираме? Е, културата на всеки народ е микс от много влияния. Но и гените не са толкова определящи. Хората по цялата земя са доста разпръснати генетично. Особено ние българите трудно ще намерим генетична граница, толкова ясно очертана колкото държавната.

Повечето Западна Европа може да обедини себе си по своята преобладаваща хаплогрупа, повечето Източна също. Но нас българите (и другите балкански народи) не ни обединяват гени.

Обединява ни това, че на тази земя от толкова векове живеем заедно хора с толкова различен генетичен произход и заедно се борим с живота, независимо каква култура сме възприели, каква религия изповядваме и в рамките на чия държава се намираме.

България не е етническа или генетична категория. България е в усилията на всички наши предци (не само мъжки разбира се), които са вложили в тази земя и в това общество, да го направят по-добро място за живот за нас.

Стремежът за изграждане на по-добър живот се споделя от всички хора по цялата Земя, но това, което ни обединява нас българите е, че сме вложили тези усилия в нашето малко парче от света, наречено (по една или друга причина) България.